Разказ по картина

**Aqwena** Съб Май 15, 2010 3:44 pm

Ето го и първият конкурс на форума. Той е да напишете разказ по картина.
Ето я и нея
Какво е станало с Пърси, къде се намира и защо бяга?
Обемът е от 500 до 1200 думи, като ще се счита и правописа. Постнете творенията си в тази тема.
Конкурсът е до 01.06.2010, а на 05.06.2010 излизат резултатите.
Ето и наградите:

1 място: 500т.
2 място: 400т.
3 място: 300т.
Успех!

werrs Пет Май 21, 2010 9:31 pm

Пърси разтресе глава.Ядосваще се ,че изобщто беше пристъпил прага на този замъгляващ ума и каращ да забравяш, хотел. Но той какво можеше да направи. Анабет и Гроувър бяха отхапало от тъпите малки лотосчета. .Пърси се огледа бавно. "Къде е проклетата раница"- помисли си той и прихвана слепоочията си с пръстите на ръцете си Погледът му попадна върху нещо голямо и сиво - синьо върху зелената, голяма маса за игра на покер.
- Най- сетне - промърмори той.
Приближи се към играещите покер и се зачуди, защо хората не обръщат никакво внимание на раницата.Те си играеха най - спокойно. Невероятно , нали! Сигурно и те като другите бяха в транс. Shocked

Огледа втренчените лица на играчите в жетоните и картите.Пърси скочи на масата и грабна тежката раницата с дясната си ръка. Пиколото, което го наблюдаваще се беше усетило , че той се е събудил и хукна след него. Мъжа подвикна на друг мъж и той също започна да го гони. Пърси ги забчеляза започна да бяга по масите. Мина през масата за игра на руска рулетка и ожесточено се напъна да скочи на белият под, постлан с килим, обагрен в топлите цветове на лятото.
- Хванете го ! - изкрещя пиколото зад него и всички извърнаха поглед към Пърси.
Той започна да тича по-бързо, защото мъжете вече го настигаха. Мина покрай Анабет и Гроувър,които се оглеждаха за раницата. Хвана ги под мишниците и ги повлече с него. Тичаха бързи като стрели. Без да им пука, бутаха хората около тях.
- Взе ли раницата ? - попита русокоската Пърси, запъхтяно докато тичаше.
- Да. - отвърна той непоколебим.
Тя замлъкна и се загледа ококорено напред. Бяха стигнали до голямата стъклената врата. Обърнаха глави на зад и скочиха срещу нея.Навсякъде се разхвърчаха стъкла.Мъжете бяха изостанали някъде далеч зад тях. В същия миг се озоваха на земята , покрита с стъкла. Главата на Анабет кървеше, а Гроувър, който се мъчеше да стане се хлъзгаше на копитата си. Тримата си помогнаха взаимно да се изправят. Гроувър със свито сърце и замряла физиономия погледна зад тях. Пиколото и приятеля му ги зърнаха. Единия посочи с дебелия, като кебапче пръст към децата.
- Ето ги, малките негодници. - рече той.
- Да бягъме - промълви Анабет и тримата затичаха напред.

Разказ по картина

Разказ по картина

Моя вариант