Поезията на един Уизли...

Раздяла
1.Един вик екна в тишината
един човек разби сърцата.
Една любов отиде си безследно
и в тишината викнах аз последно.
Защо отиде си от мене ти,
защо сърцето ми на прах разби,
защо любовта ни ти провали?
Защо си тръгна ти така,
защо остави ме в нощта?
Какво направи ти със мен?
Ще съжаляваш някой ден.

2.Един вик раздра тишината.
Един вик раздиращ сърцата.
По улицата някои тича.
Някои спря да ме обича.
Някои сърцето ми разби.
Някои жестоко ме нарани.
Друга кат тебе няма аз знам.
Аз ще остана завинаги сам.

Любов
Една любов отиде си от рая,
една любов във ада изгоря.
Един вик в тъмнината се чува.
Едно сърце жестоко се бунтува.
Тъй жестоко ти ме нарани.
Едно сърце по-тъжно ще тупти.
Една любов по-малко
ще има на света.
О, колко, колко жалко,
но това е любовта.