Приключения из дневника на една магьосница...
4 posters
Приключения из дневника на една магьосница...
Ден 1...Сънища
Отново бях на красивата поляна, която ми навяваше горчиви спомени. Пак на седем и туко що разбрала за магическия свят. Стоях на семеен пикник за пръв път в живота си и беше доста неловко, като се има предвид че не познавах почти никого от така нареченото ми „семейство”. Обичах да съм само със мама, татко и тогава новороденото ми братче. Всички ме избягваха и се радвах на това, защото можех да се отдада на една много интересна книга, чието заглавия вече не помня. До мен седна отвратителната ми братовчедка Кристен. Макар да бе само нялкоко месеца по-голяма от мен, тя вече изглеждаше на дванайсет. Ужасната й червеникава коса бе зализана и стоеше още-по смешно на дебеката й, луничеста глава. Тя се ухили злокобно и изсъска със уж мил глас:
-Седнала си на мястото ми.- вече физиономита й се бе променила- бе станала заповедническа, но аз не й обърнах внимание.- Казах ти да се преместиш!- извика тя, но никой не я чу, защото се бях отдалечила от другите.
-Кристен има цял парк, защо искаш да седнеш точно тук?- натъртих на думата тук и тя явно започна да мисли(ако въобще е възможно) какво да отговори.
-Теб какво те интересува!-каза тя и се изчерви като домат- Искам да седна, затова се мръдни!- прозвуча като малко дете, на което са му взели близалката, но аз реших да се позабавлявам(сега предпочитам просто да бях отишла на друга пейка).
-Аз пък искам да си дочета книгата на спокойствие!- казах аз със вече подразнен глас.
Братовчедка ми изглеждаше така, сякаш ще избухне всеки момент, но след това се усмихна и само изсъска:
-Ако толкова искаш да си тук, просто се вкамени!- извика тя и за моя изненада неможах да помръдна и мускулче. Бях се... вкаменила?
За щастие тогава мама ме видя и бързо развали магията, когато чичо ми дойде, Кристен се разрева, но когато си тръгвахме видях как ми се усмихва злорадо и направи жест, от който ме побиха тръпки. Прекара като нож един от дебелите си пръсти по врата и се престори, че умира.
Джун, Джун, Джун!
Събудих се в колата ни пред познатия лагер и изпитах топлото чувство, че пак съм удома, макар семейството ми да ми липсваше.
-Ще се видим в края на лятото, мличка.- каза мама и ме прегърна силно.
Влязох през голямата желязна порта и почувствах някаква топлина да ме лъхва, когато видях, че съм първата дошла. Отидох в стаята си и оправих багажа си, когато видях, че отвън Алисън и Дейзи отново се карат. Явно беше заради новото момиче в лагера. Реших да й помогна и отидох към двора.
Отново бях на красивата поляна, която ми навяваше горчиви спомени. Пак на седем и туко що разбрала за магическия свят. Стоях на семеен пикник за пръв път в живота си и беше доста неловко, като се има предвид че не познавах почти никого от така нареченото ми „семейство”. Обичах да съм само със мама, татко и тогава новороденото ми братче. Всички ме избягваха и се радвах на това, защото можех да се отдада на една много интересна книга, чието заглавия вече не помня. До мен седна отвратителната ми братовчедка Кристен. Макар да бе само нялкоко месеца по-голяма от мен, тя вече изглеждаше на дванайсет. Ужасната й червеникава коса бе зализана и стоеше още-по смешно на дебеката й, луничеста глава. Тя се ухили злокобно и изсъска със уж мил глас:
-Седнала си на мястото ми.- вече физиономита й се бе променила- бе станала заповедническа, но аз не й обърнах внимание.- Казах ти да се преместиш!- извика тя, но никой не я чу, защото се бях отдалечила от другите.
-Кристен има цял парк, защо искаш да седнеш точно тук?- натъртих на думата тук и тя явно започна да мисли(ако въобще е възможно) какво да отговори.
-Теб какво те интересува!-каза тя и се изчерви като домат- Искам да седна, затова се мръдни!- прозвуча като малко дете, на което са му взели близалката, но аз реших да се позабавлявам(сега предпочитам просто да бях отишла на друга пейка).
-Аз пък искам да си дочета книгата на спокойствие!- казах аз със вече подразнен глас.
Братовчедка ми изглеждаше така, сякаш ще избухне всеки момент, но след това се усмихна и само изсъска:
-Ако толкова искаш да си тук, просто се вкамени!- извика тя и за моя изненада неможах да помръдна и мускулче. Бях се... вкаменила?
За щастие тогава мама ме видя и бързо развали магията, когато чичо ми дойде, Кристен се разрева, но когато си тръгвахме видях как ми се усмихва злорадо и направи жест, от който ме побиха тръпки. Прекара като нож един от дебелите си пръсти по врата и се престори, че умира.
Джун, Джун, Джун!
Събудих се в колата ни пред познатия лагер и изпитах топлото чувство, че пак съм удома, макар семейството ми да ми липсваше.
-Ще се видим в края на лятото, мличка.- каза мама и ме прегърна силно.
Влязох през голямата желязна порта и почувствах някаква топлина да ме лъхва, когато видях, че съм първата дошла. Отидох в стаята си и оправих багажа си, когато видях, че отвън Алисън и Дейзи отново се карат. Явно беше заради новото момиче в лагера. Реших да й помогна и отидох към двора.
♥Gomezka97♥- Брой мнения : 192
Join date : 12.05.2010
Age : 26
Местожителство : MaGiCAl =]
Re: Приключения из дневника на една магьосница...
Ден 2... Нови приятели
Прибрах се в стаята си и ме обзе отново чувството, че съм си удома. С радост видях, че всичките ми приятелки бяхя тук- Анабет, Ашли, Кейт и... новото момиче?! Тя стоеше на леглото си и веднага познах, че е вампир. Явно другите вече се бяха запознали с нея, защото вниманието им бе привлечено от мен.
-Джун!- извикаха трите ми добри приятелки и ме прегърнаха.
-Не ‘ога да ‘шам.- смутолевих аз и те ме пуснаха засмени.
-Добре дошла отново!- каза Кейт хващайки ме в нова задушаваща предръдка, която ми бе липсвала цяла година. Имейлите могат много, но няма второ чувство като това най-добрта ти приятелка да ти счупи ребрата от радост.
Новото момиче стана и дойде до мен с почти нормална скорост, като се има предвид каква бе тя за вампирите. Беше наистина красива и малко се смутих от тениската и старите джинси с които бях облечена.
-Аз съм Лекси Салвадор!- усмихна се тя и показа един от острите си като бръснач кучешките зъби.
За разлика от друг път, когато срещах вампир, не се страхувах, а обратното- чувствах се сякаш това бе поредната приятелка от лагера, която много ми е липсвала.
-Джун Песър.-казах аз усмихвайки се. Двете с Лекси се здрависахмеи леко потръпнах от студената кожа. -Аз съм в комитета по посрещтането, или казано с други думи- трябва да ти покажа лагера и да те посъветвам с кого да си нямаш работа.- пошегувах се аз, забелязвайки цицина на лицето й.- Явно вече си се запознала с Дейзи Остин. Типичен кентавър!
-Да, при това със здрави копита!- каза Лекси и потърка издутината. Всички се усмихнахме, но тогава Ашли забеляза надписа в часта на Анабет.
-Какво е това?- попита Аш, със стреснат глас и двете със Анабет се спогледахме. Анабет разказа всичко случило се със двете ни и всички стояха мълчаливо, докато Кейт разчупи тишината.
-Трябва да разберем кой го е направил и то бързо, защото не се знае какво може да направи следващия път.- каза тя със решителен глас. Тогава ме одари като гръм един спомен, или по-точно сън.
-Преди налкоко дни сънувах братовчедка си Кристал, която меко казано ме мрази. Тя каза, че трябва да си платя и да бъда готова за най-лошото. Може тя да има нещо общо.- предположих аз, когато бяхме прекъснати от неочакван гост.
Прибрах се в стаята си и ме обзе отново чувството, че съм си удома. С радост видях, че всичките ми приятелки бяхя тук- Анабет, Ашли, Кейт и... новото момиче?! Тя стоеше на леглото си и веднага познах, че е вампир. Явно другите вече се бяха запознали с нея, защото вниманието им бе привлечено от мен.
-Джун!- извикаха трите ми добри приятелки и ме прегърнаха.
-Не ‘ога да ‘шам.- смутолевих аз и те ме пуснаха засмени.
-Добре дошла отново!- каза Кейт хващайки ме в нова задушаваща предръдка, която ми бе липсвала цяла година. Имейлите могат много, но няма второ чувство като това най-добрта ти приятелка да ти счупи ребрата от радост.
Новото момиче стана и дойде до мен с почти нормална скорост, като се има предвид каква бе тя за вампирите. Беше наистина красива и малко се смутих от тениската и старите джинси с които бях облечена.
-Аз съм Лекси Салвадор!- усмихна се тя и показа един от острите си като бръснач кучешките зъби.
За разлика от друг път, когато срещах вампир, не се страхувах, а обратното- чувствах се сякаш това бе поредната приятелка от лагера, която много ми е липсвала.
-Джун Песър.-казах аз усмихвайки се. Двете с Лекси се здрависахмеи леко потръпнах от студената кожа. -Аз съм в комитета по посрещтането, или казано с други думи- трябва да ти покажа лагера и да те посъветвам с кого да си нямаш работа.- пошегувах се аз, забелязвайки цицина на лицето й.- Явно вече си се запознала с Дейзи Остин. Типичен кентавър!
-Да, при това със здрави копита!- каза Лекси и потърка издутината. Всички се усмихнахме, но тогава Ашли забеляза надписа в часта на Анабет.
-Какво е това?- попита Аш, със стреснат глас и двете със Анабет се спогледахме. Анабет разказа всичко случило се със двете ни и всички стояха мълчаливо, докато Кейт разчупи тишината.
-Трябва да разберем кой го е направил и то бързо, защото не се знае какво може да направи следващия път.- каза тя със решителен глас. Тогава ме одари като гръм един спомен, или по-точно сън.
-Преди налкоко дни сънувах братовчедка си Кристал, която меко казано ме мрази. Тя каза, че трябва да си платя и да бъда готова за най-лошото. Може тя да има нещо общо.- предположих аз, когато бяхме прекъснати от неочакван гост.
Re: Приключения из дневника на една магьосница...
Тенкс,че ме включи!
♥Gomezka97♥- Брой мнения : 192
Join date : 12.05.2010
Age : 26
Местожителство : MaGiCAl =]
Similar topics
» Римите на една модераторка :D
» Дневника на Анабет Гомез
» "Из дневника на Лекси Салвадор"
» Дневника на Луксор Ривърс
» Дневника на Джейн Пиърс
» Дневника на Анабет Гомез
» "Из дневника на Лекси Салвадор"
» Дневника на Луксор Ривърс
» Дневника на Джейн Пиърс
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|